Автор: Валентина Маринова, клиничен психолог и психотерапевт, доктор по педагогика
„Излекуването включва различни етапи на криза и трансформация“. Фритьоф Капра
Възможно ли е да има нещо, което не знаем за депресията? Това е едно от най-срещаните и познати на съвременните хора емоционални разстройства. Можем да кажем, че няма как да не сме имали приятел, колега, роднина, който да е изпитвал симптоми на депресия. Това е причината донякъде да сме банализирали депресията в нашата култура, като често можем да подминем това преживяване с вдигане на рамене „Ще мине“. Реално такава нагласа не е лишена от основание, защото много често депресивната симптоматика може наистина да отмине спонтанно, в резултат на промени в начина на живот, намаляване или изчезване на някои от стресогенните обстоятелства в средата, наличие на подкрепа, която може да „извади“ страдащият човек от това състояние. Това, което обаче е важно да знаем е, че депресията е сложно и многопластово явление, което може да се задълбочи незабележимо. Като всички останали психични разстройства в началото депресията може да се обърка с характерови особености на конкретния човек, да се неглежира като „просто умора“ или да се приеме за нормална реакция на стрес. Именно тези причини водят до това хората да не търсят помощ навреме или изобщо да отказват да потърсят помощ, приемайки, че това състояние ще отмине от само себе си.
Депресията е заболяване, което засяга всички сфери на живота ни – работата, приятелската среда, семейството, вътрешният ни психичен живот, може да се отрази и на соматичното ни здраве. Бих искала да адресирам тази статия най-вече към близките на хората, които отключват депресия, защото те са основния ресурс за този, който страда. Отключването на депресивно разстройство няма нищо общо с това доколко някой е зрял, силен и като цяло справящ се човек. Бих казала дори, че колкото повече е така, по-тихо и подмолно се развива депресията, защото никой не очаква от хората, които се справят добре с трудностите на живота, да рухнат. От депресия могат да се разболеят хора, които цял живот са били опора на семействата си, преминавали са през различни изпитания и са стожер на близките си. Понякога едва, когато се появи депресията в живота им, за първи път си дават сметка, че има неща, които не могат да правят. „Не мога“ е една много ценна и зряла нагласа, която е важно да сме интегрирали в отношенията си с хората, както и във вътрешния си психичен свят. Но хората често свързват „не мога“ с проява на слабост и поради това отказват да приемат, че са уязвими. Както при всички проблеми от сферата на психичното здраве и при депресията има силно чувство за срам и вина, че това се случва и че не сме в състояние да справим сами. Има и период на отричане, че имаме нужда от помощ и че вече не става въпрос за волево решаване на определени проблеми. Много е важно да знаете, че депресията не е непременно да не ставате от леглото и да изоставите обичайните си задължения. Тогава тя е видима и колкото и да е тежко това състояние, то поне не можем да го скрием. Има депресивни състояния, които протичат различно от това, което е популярното разбиране. Възможно е човекът да е отдаден на работата и семейството си, но да не се грижи за себе си; да не се радва на живота; да плаче често, но да успява да се съвземе бързо и да продължи напред. Едни от най-често срещаните описания, когато хората разказват за своите депресивни състояния са мрак, вътрешна празнота и пустота, изчерпване и крайно емоционално изтощение, постоянна душевна болка, която не може да бъде обяснена и разказана с думи.
Непременно говорете с грижа и внимание с вашия близък ако усещате, че страда, дори и да не знаете причината за това или да няма такава според вас на пръв поглед; ако забелязвате, че неговата естествена енергичност и живост трайно се е променила и е заменена от състояние на апатия и базрадостност. Членовете на семейството, приятели, колеги могат да направят много за мотивирането на човек с депресия да потърси помощ. Важно е да не отминете сигналите, които виждате във вашия близък и да го окуражите да се довери, да сподели и спре да пренебрегва състоянието си. Депресията няма да отмине от само себе си. Състоянието на страдащия човек ще се усложни и ще нанесе сериозни щети на качеството му на живот. Психичното здраве трябва да бъде важен приоритет на всеки човек, така както се грижим и за соматичното си здраве.
Потърсете помощ – квалифициран психотерапевт, лекар-психиатър, клиничен психолог. Квалифицираните психотерапевти са обучени в някоя от терапевтичните модалности, признати за научно ефективни, които са изброени на страницата на Българска асоциация по психотерапия. Там е и Регистъра на психотерапевтите в България, които отговарят на минималните изискания на Европейската асоциация по психотерапия за практикуване на професията. Много от терапевтичните модалности също поддържат свои регистри на професионалистите, които са обучени, така че можете да посетите и техните сайтове. За да има право на практика един психотерапевт трябва да е преминал обучение от 3200 часа, което обикновено отнема 7 години. В процеса на своето формиране като психотерапевт обучаемите преминават и през дискутиране, разбиране и осмисляне на етичните аспекти на професията, което е критично важно за практикуването на тази професия. Без приемането на етичния кодекс на професията, никой не би могъл да помага на хора, които са в уязвима ситуация, а вероятността да се навреди, е огромна. Свързването с професионалист, който е част от професионална общност гарантира поне отчасти защита на клиентите, защото ако имате съмнение за етиката на вашия терапевт, можете да отправите питане или да подадете сигнал до съответната асоциация или сдружение.
Често хората, които имат симптоми на депресия се обръщат за помощ към личните лекари и тогава лекарят може да започне симптоматично лечение, например при проблеми със съня. Добрата грижа изисква да посетите лекар със специалност психиатрия, които имат опит и разбиране на сложните проявления на депресията. Не е добър вариант да взимате бензодиазепини за дълъг период от време, защото това са лекарства, към които се развива зависимост. Често се случва лекари, които не са тесни специалисти да изписват именно бензодиазепини. Добре е също да потърсите мнение от приятел или познат за лична препоръка на специалист, който е бил полезен за самия него.
Запомнете – депресията не е присъда. Чака ви път на приемане, разбиране и изцеление. Да откриете заедно с помощта на другите вашата собствена рецепта за справяне. Да посрещнете процеса на собствената си уязвимост, да го опознаете и да му позволите да ви помогне да се промените.
